Имуществена отговорност на работника
Имуществена отговорност на работника
1. Имуществената отговорност представлява задължението на едно лице да поправи вреди, които е причинило другиму, чрез паричната им равностойност.
II. Видове имуществена отговорност
1. Пълна имуществена отговорност – съгласно чл. 211 от Кодекса на труда /КТ/ този вид имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
Съдебният ред за реализиране на имуществената отговорност на работника/служителя предпоставя материалноправно основание за пълна имуществена отговорност. Такова основание съществува, когато вредата е причинена умишлено, не при или по повод на трудовите задължения или деянието съставлява престъпление /чл. 203, ал. 2 КТ/. Предявяването на иск пред съда е недопустимо, ако не се сочи някое от тези материалноправни основания.
Съдебният ред обхваща различни видове производства:
а/ общия исков граждански процес;
б/ разглеждане на гражданския иск в наказателния процес;
в/ незабавно изпълнение въз основа на съдебна заповед.
Според чл. 211, изр. второ в случаите на пълна имуществена отговорност удръжките могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Този текст налага два извода.
Първият от тях е, че удръжките могат да се правят не само въз основа на влязло в сила съдебно решение, но и въз основа на осъдителна присъда, тъй като, както се спомена, едно от материалноправните основания за предявяване на иск за реализиране на пълна имуществена отговорност е, ако деянието съставлява престъпление. Производството по реализиране на пълната имуществена отговорност в тази хипотеза ще се осъществи в рамките на наказателния процес.
Вторият извод е, че въз основа на съдебното решение или осъдителната присъда събирането на вземането може да се осъществи направо чрез удръжки от трудовото възнаграждение. Вместо да се следва изпълнителното производство и по този начин да се утежни процедурата по реализиране на пълната имуществена отговорност, процесуално по-икономично от гледна точка и на време, и на разходи, е да се допусне извънсъдебната компенсация /удръжки/. В този смисъл трябва да се разбира и изразът на чл. 211 „удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение“. Думата „само“ насочва към възможността за направата на удръжки без да е необходимо да се следва изпълнителния граждански процес. Достатъчно основание за реализиране на пълната имуществена отговорност чрез извънсъдебна компенсация е наличието на влязло в сила съдебно решение или осъдителна присъда.
Налице е и възможността работникът или служителят да плати доброволно дължимото обезщетение за причинени вреди, включително и чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, стига да е съгласен.
2. Ограничена имуществена отговорност – в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя /чл. 210, ал. 1 КТ/.
Ограниченият размер на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ. В хипотезата на чл. 206, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
По отношение на правната норма на чл. 206, ал. 2 КТ, а именно когато вредата е причинена от ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Законодателят се отнася по-строго към отговорността, която носят лицата, заемащи отчетнически длъжности. Тяхната отговорност съгласно чл. 207, ал. 1 КТ е както следва:
а/ в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/;
б/ за липса – в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/.
1. Имуществената отговорност представлява задължението на едно лице да поправи вреди, които е причинило другиму, чрез паричната им равностойност.
II. Видове имуществена отговорност
1. Пълна имуществена отговорност – съгласно чл. 211 от Кодекса на труда /КТ/ този вид имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
Съдебният ред за реализиране на имуществената отговорност на работника/служителя предпоставя материалноправно основание за пълна имуществена отговорност. Такова основание съществува, когато вредата е причинена умишлено, не при или по повод на трудовите задължения или деянието съставлява престъпление /чл. 203, ал. 2 КТ/. Предявяването на иск пред съда е недопустимо, ако не се сочи някое от тези материалноправни основания.
Съдебният ред обхваща различни видове производства:
а/ общия исков граждански процес;
б/ разглеждане на гражданския иск в наказателния процес;
в/ незабавно изпълнение въз основа на съдебна заповед.
Според чл. 211, изр. второ в случаите на пълна имуществена отговорност удръжките могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Този текст налага два извода.
Първият от тях е, че удръжките могат да се правят не само въз основа на влязло в сила съдебно решение, но и въз основа на осъдителна присъда, тъй като, както се спомена, едно от материалноправните основания за предявяване на иск за реализиране на пълна имуществена отговорност е, ако деянието съставлява престъпление. Производството по реализиране на пълната имуществена отговорност в тази хипотеза ще се осъществи в рамките на наказателния процес.
Вторият извод е, че въз основа на съдебното решение или осъдителната присъда събирането на вземането може да се осъществи направо чрез удръжки от трудовото възнаграждение. Вместо да се следва изпълнителното производство и по този начин да се утежни процедурата по реализиране на пълната имуществена отговорност, процесуално по-икономично от гледна точка и на време, и на разходи, е да се допусне извънсъдебната компенсация /удръжки/. В този смисъл трябва да се разбира и изразът на чл. 211 „удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение“. Думата „само“ насочва към възможността за направата на удръжки без да е необходимо да се следва изпълнителния граждански процес. Достатъчно основание за реализиране на пълната имуществена отговорност чрез извънсъдебна компенсация е наличието на влязло в сила съдебно решение или осъдителна присъда.
Налице е и възможността работникът или служителят да плати доброволно дължимото обезщетение за причинени вреди, включително и чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, стига да е съгласен.
2. Ограничена имуществена отговорност – в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя /чл. 210, ал. 1 КТ/.
Ограниченият размер на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ. В хипотезата на чл. 206, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
По отношение на правната норма на чл. 206, ал. 2 КТ, а именно когато вредата е причинена от ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Законодателят се отнася по-строго към отговорността, която носят лицата, заемащи отчетнически длъжности. Тяхната отговорност съгласно чл. 207, ал. 1 КТ е както следва:
а/ в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/;
б/ за липса – в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/.