Непълно работно време, наложено от работодателя
Налагането на непълно работно време от работодателя
Който работи по-малко, често получава и по-малко възнаграждение.
Много хора биха работил повече, за да получават по-голямо възнаграждание. За други обаче по-краткото работно време е отличен вариант, то означава повече свободно време, което да прекарат в занимания със семействата си, с хоби или друго.
Има ли право работодателят да намалява работното време на един или повече работници и служители едностранно, без съгласието им. И какво да предприемат те, ако това се случи.
Работното време задължително трябва да се уговори в трудовия договор. Работникът с подписването на договора дава съгласие за определена продължителност на дневното и седмичното си работно време. Дневната му продължителност е не повече от 8 часа, а седмичната 40 часа.
Договорната клауза относно работното време обвързва страните като закон и те са задължени да я изпълняват.
Все пак има една възможност, която законът урежда, работодателят да намали едностранно продължителността на работното време. Това може да стане в цялото предприятие или в отделно звено на предприятието за работници и служители, които работят при пълно работно време.
Едностранното въвеждане на непълно работно време става със заповед на работодателя, в която той определя продължителността на непълното работно време.
1. Намаляването винаги е за определен срок- то е за не повече от 3 месеца общо в една календарна година.
2. След това трябва да е налице реално намаляване на обема на работа в предприятието или в отделно негово звено.
3. Намаляването на продължителността на работното време може да стане само след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Тук става дума не за постигане на съгласие, а само за съгласуване.
4. Наложената от работодателя непълна продължителност на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време, т.е. 4 часа при нормалното работно време от 8 часа.
5. За периода на работа при непълно работно време работниците и служителите, които са засегнати от това, получават възнаграждение съразмерно на продължителността на работното време. Това обаче не е правило, работодателят може да предложи възнаграждение в по-голям размер.
Не е решен въпросът от законодателството трябва ли да съответства определеното непълно работно време на процентното намаляване на обема на работата в предприятието или в негово звено. Това обаче трябва да се спазва с оглед противодействие на злоупотреба с право от работодателя- да бъде наложена по-малко работа, за да плаща по-малко възнаграждение работодателят.
Работникът или служителят, засегнат от промяната, е задължен да се подчини на заповедта на работодателя за промяната. При отказ от негова страна да спазва непълното работно време, той подлежи на дисциплинарно наказване, не придобива право на възнаграждение за положен извънреден труд.
За да създаде възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят е задължен съгласно чл. 138а, ал. 4 от Кодекса на труда:
1. Да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.