Право на платен годишен отпуск при 4-часов работен ден
Право на отпуск при 4-часов работен ден
1. Съгласно правната норма на чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време /непълно работно време/, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
2. Според чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
3. От горецитираните разпоредби може да се направи извод, че размерът на платения годишен отпуск за работник или служител, който работи при непълно работно време поне /поне 4 часа дневно/ ще бъде минималноустановеният по закон, а именно 20 работни дни. Това е така, тъй като на основание чл. 355, ал. 2 КТ, ако най-малко половината от законоустановеното работно време /законоустановеното работно време е 8 часа/, т.е. поне 4 часа, е отработено за деня, това се признава за 1 ден трудов стаж. А според чл. 23 НРВПО правото на платения годишен отпуск е правопропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
1. Съгласно правната норма на чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време /непълно работно време/, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
2. Според чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
3. От горецитираните разпоредби може да се направи извод, че размерът на платения годишен отпуск за работник или служител, който работи при непълно работно време поне /поне 4 часа дневно/ ще бъде минималноустановеният по закон, а именно 20 работни дни. Това е така, тъй като на основание чл. 355, ал. 2 КТ, ако най-малко половината от законоустановеното работно време /законоустановеното работно време е 8 часа/, т.е. поне 4 часа, е отработено за деня, това се признава за 1 ден трудов стаж. А според чл. 23 НРВПО правото на платения годишен отпуск е правопропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.